```Adam```Brody```

HeLLo All
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Вход  

Share | 
 

 Есета

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
```DeSiTo```
КоРумПиРаНа адМиНКа
КоРумПиРаНа адМиНКа
avatar

Брой мнения : 378
Age : 26
Registration date : 21.10.2006

ПисанеЗаглавие: Есета   Сря Дек 06, 2006 7:06 pm

Така... имаме тема за разкази, имаме тема за стихове. Айде и една за есета...

_________________
Но сълзите ти ледът в гърдите ми едва ли биха могли да разтопят!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adambrodybg.bbgraf.com
```DeSiTo```
КоРумПиРаНа адМиНКа
КоРумПиРаНа адМиНКа
avatar

Брой мнения : 378
Age : 26
Registration date : 21.10.2006

ПисанеЗаглавие: Re: Есета   Сря Дек 06, 2006 7:10 pm

Едно есе от мене...


За гледането и виждането
Есе
(писано под съпровода на Емил Димитров - Ако си дал)



Нали знаете, че гледането и виждането са две ралични неща и, че не всеки, който гледа - вижда. Когато окoто не иска да види не могат да му помогнат нито очилата, нито светлината.
За съжаление, ние хората виждаме това, което искаме да видим и затваряме очи пред онова, което би ни натъжило или би ни накарало да се почувстваме зле... Поглеждаме нечии тъжни очи, но не се питаме защо са изпълнени с мъка. Всякаш погълнати от мрачното, сиво и претрупано с ангажименти ежедневие се затваряме все повеч и повече в себе си и ставаме все по-слепи за чуждата мъка.
Може би сме преакалено обременени от собствените си грижи и не ни остава време да се замислим дали другите около нас също имат проблеми. А когато се оплакваме един на друг дори не се изслушваме. Сякаш се надприказваме и се състезаваме кой има по-големи проблеми. Не се изслушваме, не вникваме в проблема на другите. Все едно ще се натоварим, ако изслушаме събеседника си. Срещаме познати по улицата и започваме да се оплакваме един-другиму.
Понякога се чудя... Всички питат събеседника си как е, ала малцина се интересуват от отговора. А и може би повечето хора задават този въпрос за да чуят редовното "А ти как си?" и да започнат дългия монолог, обясняващ собствените мъки и тревоги. Питаме някой добре ли е , а когато ни отговори, че е зле се чудим какво да кажем, защото слабо ни интересува. Просто задаваме този въпрос от учтивост. Все по-малко са хората, които са заинтересовани от другите. Може би изразът "Как си?" или пък "Добре ли си?" се е превърнал в клише. Когато ме попитат този въпросаз лично се чудя дали е просто навик на питащия или той наистина се интересува как съм. Всъщност тайно се надявам да е второто!
В културата на модерния американец, например, е заложена репликата "Как си? - Добре съм!". А добавката "А ти как си?" е просто задължителна. От една страна това ми изглежда изкуствено и лицемерно, но пък от друга показва нежелание да се обременяват другите със собствените, лични проблеми, а обратното - предпочитание да се усмихнеш и да напраиш деня им по-ведър.
Гледаме, но не виждаме, четем и слушаме, но не вникваме. Говорим, но не се вслушваме в собствените си думи, какво остава за тези на другите... Понякога, но много рядко се замисляме какво се случва около нас. Най-често преминаваме равнодушни, прочели или чъли, но не осъзнали. Тъпчем на едно място, сякаш нищо не се случва. Не забелязваме дори показното, камоли скритото. Не виждаме очевидното. Как след дъжд капките по листата и тревата блестят като скъпоценни камъни. Смеем се, когато видим прегърнати момче и момиче, а не виждаме как силата на щастието и младостта им огряват целия свят.
Всички знаем колко нещастни са децата без родители или пък тези, които страдат от трудноизлечими заболявания, но се сещаме за тях само по Коледа и Великден, когато текат кампаниите "Българската Коледа" и съответно "Българския Великден". Сякаш през друготе време на годината не са нещастни и не чувстват мъка и тъга. А децата са най-чстите създания. Какво по-себеразрушаващо да прави едно общество от това да не се грижи за бъдещето си в лицето на младежта?!?
А какво трябва да се случи за да видим чуждата болка... Явно в България е необходимо майка да пребие детето си 6 пъти и на шестия някой да се замисли над проблема. И може би повечето от вас са чули или гледали по телевизията как въпросната майка пребива за пореден път 2-годишното си момченце, като му причинява множество травми. Питам се кой позволява да се случи така, че след като едно дете е отнето от майката, която е неспособна да се грижи за него, то отново попада в ръцете й. Трябва ли да се случи необратимото за да прогледнем най-сетне!
Парадокс на нашето общество е, че храним котките и кучетата си с здравословна храна, вчрвайки, че така ще живеят не 10, а 15 години. Автобусът закъснява с 10 минути, ала ще чакаме - вече сме свикнали, докато в Япония при закъснение на метрото с 1 минута шофьорът бива уволнен.Заобикаляме 50 дупки по пътищата, ала и тях вече приемаме за даденост. Токът пира поне веднъж в месеца, но сметките растат.
Както е написал Боб Муурхед в книгата с за проповеди и молитви - "Правим по-големи неща, но не и по-добри. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата!" Това е кратка извадка от много силни думи, които са често цитирани в днешно време.
И най-важното - около нас е пълно с необикновени, невероятни хора, но не ги оценяваме докато не ги загубим. Не казваме на някого, че го обичаме, а после се молим на Бог да го върне при нас за да кажем колко важен е той и че сме готови на всичко за него. Но, уви, вече е късно... За съжаление, има необратими неща!
Както пее Емил Димитров: "Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън. Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял на празно. Ако си взел от славата на някой друг дори една частица. Ако си чул от клюката и я повториш дори една секунда. Ако си враг на подлия,но го послушаш дори един единствен път. Ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш. Дали е трябвало изобщо да се раждаш?"
И в заключение на иначе песимистичното ми есе ще кажа, че има хора, които наистина виждат чуждата мъка, които забелязват малките неща. Тези хора са безценни. Ще добавя и един апел към всички: Обръщайте внимание на малкото, но стойностното в живота, обичайте хората, около себе си, не нехайте за чуждите проблеми и не се примирявайте! ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ!

_________________
Но сълзите ти ледът в гърдите ми едва ли биха могли да разтопят!


Последната промяна е направена от на Пет Дек 08, 2006 1:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adambrodybg.bbgraf.com
VIVI
Нов съм
Нов съм
avatar

Брой мнения : 38
Age : 29
Localisation : Where the wild roses grow
Registration date : 21.10.2006

ПисанеЗаглавие: Re: Есета   Пет Дек 08, 2006 12:17 am

Написах го за един мой приятел, защото му трябваше. То май излезе много добро. Embarassed Надявам се да ви хареса

Щастието не се търси, а се прави



Всеки един от нас иска и се стреми към щастието. Надежда, че този ден ще бъде по-добър от предходния. Надежда, че една по една трудностите ще изчезват. И всеки ден, всеки един от нас се бори, опитвайки се да намери своето щастие, а то сякаш никога не е достатъчно.
Всики има разлини възгледи отностно щастието и го открива в различни неща. За някой то се състои в материалните неща - богатството, а за други това да намери любовта или да е здрав е истинско щастие. Но няма значение в какво, как и защо, за всички то е ценно и никой никога не престава да го търси.
Търси ме го всеки един ден, в във всичко и във всекиго. Щастието е това, към което всеки човешки индивид се стреми. То не може да бъде постигнато, ако човек не оценява или не отдава значение на нещата, които му носят радост, карат го да се усмихне, а една усмивка може да донесе изключително много радост и надежда на човека до вас. Усмивката, надеждата - това е този положителен заряд, който задейства оптимизма на човек. Една усмивка, едно сигурно рамо има невероятна сила за човек.
Има толкова начини за се усмихнем, да си подарим щастие и да го дадем на обичаните хора. Щастието се крие в толкова много неща, които ни заобикалят – любовта на околните, слънчевото утро на което имаме щастието да се насладим и да видим как златното слънце ни се усмихва, цветята които можем да докоснем и да подарим на човека до нас, прегрътката, целувката. Често обаче, забързани в ежедневието ни не забелязваме тези малки, но толкова значими неща, които могат да ни направят истинси щастливи. Търси ме го, търси ме го и се оплаква ме, че не го намира ме. А никой от нас не се замисля, че то не се търси. Всичко се състои в това да оценим нещата, които ни заобикалят. Да следва ме целите си и когато ги постигнем да им се радваме истински и с цялото си сърце. Да вярваме, да мечтаем.....Да си направим сами живота прекрасен. Ако даваме любов и ще получаваме. Да направим сами доколкото зависи от нас дните щастливи и изпълнени с много усмивки. Да правим добро и вярваме, че всичко зависи от нас самите.
Не бива да се предаваме в тръдни моменти и да мислим, че щастието е “избягало” от нас. Ако в момент когато си тъжен изброиш всички неща за които живееш. Ако поне за миг се замислиш колко по-лошо може да е всичко, ще осъзнаеш колко голям щастливец си. Когато си тъжен е достатъчно да преброиш онези неща, които дават смисъл на живота ти, а не си купил с пари.Тогава ще усетиш колко много щастие има около теб. Защото щастието не е в това, което имаш, а в това, на което се радваш. Това добро, което прави за себе си и за околните. Глупаво е да го търсим и да пренебрегва ме значими неща. Така не виждаме нещата, които са сега, в този миг и които могат да ни направят щастливи.
За да почувстваме щастието и да му се наслаждава ме, трябва да го открием в самите нас. Да разберем какво ни радва, какво ни кара да се усмихва ме и вярва ме в хубавите моменти. След което да намерим начин да го постигнем. Да правим това, което смятаме че ще ни донесе истинското удоволствие и удовлетворенст за сърцето – щастието.
Животът, като даденост сам по себе си е невероятно щастие- да се родиш човек - също, защото най-очарователното нещо е това, че никога не знаем още колко дълго ще сме тук на земята. Всеки миг от живота ни е единствен и неповторим, затова трябва да му се насладим истински и да го оценим както заслужава. Всичко зависи от нас самите. От това дали ще позволим на щастието да “докосне” и нас. Да не си губим времето в търсене, а в наслаждаване на хубавите и красиви моменти, изпълнени с щастие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ily
КоРуМпиРаНа МоДеРаТоРка
КоРуМпиРаНа МоДеРаТоРка
avatar

Брой мнения : 265
Age : 26
Localisation : Vratsa
Registration date : 23.10.2006

ПисанеЗаглавие: Re: Есета   Съб Юни 02, 2007 1:53 pm

Ще ви напиша моето есе от класното ми по БЕЛ. Имахме свободна тема, която изигра лоша шега на някои хора, но други са се представили много добре.

Моята вяра в ...


Моята вяра в силата на музиката се дължи на нейната способност да сплотява хората, да изразява техните чувства и емоции и да им вдъхва надежда в трудни моменти. Музиката е огледало да душата.
Музиката притежава магическа сила. Чрез нея човек може да изразява своите чувства. Когато някой изпитва силни емоции, независимо дали са положителни или отрицателни, той е в състояние да създава музика, която носи в себе си послание към тези, които я слушат. Целта на твореца е неговата музика да се докосне до много хора. Хубавата музика винаги успява да накара хората да се замислят, да я почувстват и да се променят към по-добро. Тя дори им предава вълненията на своя автор - любов, щастие, тъга, болка, печал ...
Има различни стилове музика, всеки от които носи своя чар, също както има различни хора. Но ролята на музиката не е да разделя хората, а да ги обединява около общи интереси, начин на мислене и действия. Тя ги сплотява, независимо от различията помежду им, помагайки им да осъзнаят, че всички те са човешки същества и трябва да си помагат взаимно. Музиката кара хората да се обикнат, защото чрез нея всеки разбира какво чувства другия и оценява неговите качества.
В трудни моменти, когато човек се чувства сам и изоставен и не вижда надежда, той се нуждае от подкрепа. Тогава единственият му приятел е музиката. Тя му вдъхва кураж, кара го да повярва, че не е сам и го подтиква да се бори с проблемите.
Музиката е магия, която отразява човешките чувства, помага на хората и ги сплотява. Тя е в състояние да пречупи всички граници.


Не знам дали се е получило добре, но важното е, че господинът го хареса и имам 6. Smile

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Есета   

Върнете се в началото Go down
 
Есета
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Кой съм аз?

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
```Adam```Brody``` :: Всичко останало :: Арт-
Идете на: